Българска Народна Поезия и Проза

 Как са мъчиле хората в бунта! Какво са клале, какво са мъчиле -- големи страшилища са биле! Аз съм била на половин година, пък моя старец на шест-седем годин тогава. Той ми е разправял и майка ми разправяше какво е било. Като палиле и клале в града, турците изкарале мало и голямо -- сичкия свят -- на Спасовден. И бория, голяма бория свири: "Коли-пали, коли-пали, коли-пали!"

И светът се така збира и се стискат. И събират момчетата -- събират ги така -- колело. Малки момченца, събират ги, че ще ги колят, накуп ги събират. И отишъл един турчин, та откъртил един дирек от един плет -- един кол и го пуснал на земята, и казва: "Събирайте дечата, момчетата!" И тия -- майките, стринки -- кое е мъничко, завиват децата под роклите, събират са по две-три жени и ги крият. И после, като свири "Коли-пали, коли-пали", плачат... И изведнъж, като припка одгоре един бял кон и един турчин със зелена дреха и чолма -- моя старец му викаше совария, -- голям чвяк, носи един такъв плик с печати. Отседна от коня и доде, вика, при пашата, наведе се така, та му са поклони. И извади, вика, плика, та му го подаде и пашата го раздра. И зафана да го чете. Като го прочете, вика, стана от стола. И додоха двама турци, седят срещу него. И той заповед им издаде, и те отидоха при борията, дето командват, и като засвириа: "Мир, мир, мир!" И си тръгнале по къщите тогава. 

Това писмо пишело от Русия да се спре клането, че Русия дохожда да ни освободи. И сутринта, кат са осъмнале, на калето кон до кон -- бели коне с бяло знаме: мир!