Васил Левски, Преоблечен Като Монах, в Преображенския Манастир
публикувано на 2023-03-15
Нали поп Харитон е бил в тоя манастир, стари монаси са ми разказвали, че тук са се срещали Георги Мамарчев, нашия дядо Зотик, а по-късно, през 1874, пета, шеста година, когато започнала подготовката за Белочерковското въстание, при поп Харитон е идвал и Бачо Киро, а отец Матей Преображенски-Миткалото -- ту излизал, ту се връщал, подготвял Белочерковското въстание.
Веднъж при една среща турците са подушили, че Левски е слязъл откъм Ловеч и искал да се срещне с поп Харитона. А той идвал да се срещне с поп Харитона по комитетски работи. Това е било към пет-шест часа вечерта, по вечерня. Разбрал, че го следят турците -- конни заптиета тръгнали от Търново. И нямало къде да избяга. И той влиза както бил в църквата. А тук в старата църква, като влезете, има закачалки, всеки, като излиза, там си оставя расото и наметалото (булото на главите, над шапката). Левски влиза, грабва едно расо, черно, грубо (по-рано носеха само от самочерка, черна вълна, небоядисана; аз заварих някои стари монаси -- само такива раса носеха, дебели от бозав шаек) и було, намята булото на главата си и влиза в църквата. А поп Харитон бил в това време в черквата, той още не бил вдигнат много на мерника, в това време бил на дясната певница и тъкмо почвал вечернята: "Господи, воззвах..." Левски застава на лявата певница и продължава: "Да изправится молитва моя."
Заптиетата пристигат с конете пред църквата, но турците, нали знаете, те са малко суеверни, тачели са... Онбашията се вслушал в сладкогласното пеене на Левски, което много наподобявало турските маками, и не им разрешил да влязат да прекъснат службата. Като излизат, те стоят на вратата. Монасите излизат един по един и заптиетата гледат -- само монаси излизат. Запитали игумена:
- Някой комита да е идвал, минал насам?
Той казва: "Не", но целия изтръпнал, защото след него върви Левски.
Игуменът е бил отец Серафим. Поканил онбашията на кафе, а другите в туй време разтършували навсякъде -- няма комита! Заприказвали се и между другото турчина се сетил:
- А бе не може ли да дойде този, певеца, дето пееше толкова хубаво, да ни попее?
Игуменът пребледнял, помислил, че онбашията се съмнява, но няма как -- отива, казва на Левски:
- Тъй, тъй... -- казва.
- Ще дойда!
Излиза в приемната стая, изпял каквото искал онбашията.
Левски знаел много хубаво турски, затова не можели да го различат турците, пък и те, нали знаете -- имат много диалекти, както всяка нация. И така се спасил.