Българска Народна Поезия и Проза

 Когато паднало българското царство, на Хисаря (Царевец) в църквата "Света Параскева" венчавали една булка. В момента, когато ставала венчавката, в църквата навлезли турци и съсекли младоженеца и невестата. Църквата "Св. Параскева" отпосле била превърната в джамия, каквато си е и до днес. Минало се много време. Една нощ едно овчарче, като си пасло овцете покрай джамията, усетило земетресение и чуло плач и женски глас отвътре, който казвал: "Боже милостиви! Години минават, времето тече, а часът кога?" Друг мъжки глас отвърнал: "Потрай, невесто! Времето наближава." Било тъкмо посред нощ. Овчарчето се уплашило и още заранта отишло в града и разправило всичко, което чуло. Минали се пак много години. При едно ново земетресение същото нещо се повторило още веднъж и тоя път достигнало до ушите на турците. Тогава един от техните големци свикал целия град при джамията, взел една запалена главня, забучил я в земята и казал: "Всичко, което ви разправят, е празна приказка. Българското царство ще настъпи само тогава, когато покара и се раззелени тази главня тук." Не след много години обаче търновци забелязали, че главнята не само покарала, ами станала голямо и красиво дърво, което стои и до днес при джамията.