Българска Народна Поезия и Проза

 Този поп Шейтан, за да избави Елена и колибите от десятък на житните произведения, както били давали полските села, посял малко жито в градината си през месец август, поливал го, поил го и това жито през месец септември дало клас; тогава той наженал от него един зелен сноп, гудил го в дисагите си, възкачил се на коня и отишел в Цариград. Там той занесъл зеления сноп и разказал на везира, че еленското място било балканисто и през септември едвам изкласявало житото, а догдето да озрее, то го попаряла сланата. Този поп носел шопски бели беневреци. Везирът от любопитство го представил и пред султана, който веднага издал ферман за Еленско да не дава никакъв десятък за житни произведения; и този ферман бил донесен от поп Шейтан и гуден в черквата на съхранение. Но когато кърджалиите изгорили черквата, изгорял и ферманът. А ето от що му е останало име поп Шейтан. Султанът, като го видял с опнати гащи, казал, че видял човек шейтангиби, т.е. като дявол. Султанът за този поп разказал уж и на султанката, която от любопитство излязла на един кьошк и заповядала да преведат оттам поп Шейтана, да го види и тя. И днес колибите на поп Шейтан се казват "Шейтаните" -- най-ближна махала до Елена.